Лабиринтът на Пан е проста история, но режисьорът Гилермо Дел Торо изследва сложни теми за човешкия морал и свободната воля.
Лабиринтът на Пан е едновременно периодично произведение, вкоренено в исторически събития, и тъмна приказка, изследваща детски страхове и чудеса, но истинският смисъл на филма се крие в способността му да отразява тези два аспекта като паралелни преживявания. Режисьорът Гилермо дел Торо е добре известен със своята чувствителност да съчетава фантастичното с ежедневието, размивайки линията, която разделя митичните чудовища от обикновените хора. Насилствената, но причудлива басня на автора, все още считана за кинематографичен шедьовър, е може би коронясващият пример за неговия стил на разказване.
За целия критичен анализ, който филмът предизвика, Дел Торо изрази това Лабиринтът на Пан е в основата си проста история, създадена, за да въплъти приказките, вдъхновили работата. В интервю, включено в домашното видео съобщение, режисьорът заяви, че тази простота е това, което плаши хората и дава ясно послание в разкази като този. Липсата на обяснение за магическите събития е обезпокоителна и поетична, позволявайки на историята да тече в собствения си свят и чрез своите образи.
Продължете да превъртате, за да продължите да четете Щракнете върху бутона по-долу, за да стартирате тази статия на бърз изглед.
Персонажите могат да бъдат архетипове, за да съответстват на техните роли в рамките на фолклорната традиция, както и да излъчват темите в цялата история. Главният герой, Офелия, е представител на подрастващото момиче, което обикновено се среща в приказките, докато героите и злодеите са определени по отношение на техните приказни колеги. Например, дел Торо посочва, че бунтовниците са като горските, спасяващи Червената шапчица от Големия лош фашистки вълк. По подобен начин фантастичните елементи, на които Офелия става свидетел, могат да се разглеждат като нейния начин да осмисли света около себе си, по същия начин, по който приказките се използват за обяснение на сложни концепции по-лесно смилаем начин.
Лабиринтът на Пан е за избор и неподчинение
Дел Торо заяви, че темите на Пан Лабиринт може да се проследи в целия разказ поради символичното повторение, обща черта на приказките. Фавнът дава на Офелия три задачи, които трябва да изпълни, за да й помогне да се върне на мястото си като кралица на подземния свят, но тя често не се подчинява на инструкциите и прави избори въз основа на собствената си съвест. Решенията й не винаги са най-сигурните, както в случая с яденето на храната на Бледия човек, но нейният морал в крайна сметка й позволява най-благородните и героични окончания. Вместо да разлее кръвта на бебето си брат, Офелия разля своята, за да отвори портала за подземния свят.
По същия начин дейността при фашистки режим крие своя набор от опасности, основани на реалния свят. Бунтовниците се противопоставят на автократичното управление чрез неподчинение, което напомня на склонността на Офелия да следва собствения си избор, вместо да изпълнява сляпо заповеди. Домашната прислужница Мерцедес е паралел на Офелия в нейното подривно поведение, претърпявайки собствени процеси срещу чудовищния капитан Видал. По този начин двата преплетени разказа повтарят едни и същи модели, за да докажат, че доверието в личните чувства върху властта води до по-чисто чувство за морал.
Дел Торо говори за това как психологът Бруно Бетелхайм е теоретизирал, че през историята приказките са били използвани за проявяване на загадъчни аспекти на света. Отначало тези истории се използват за обяснение на природните явления, но с развитието на науката те представляват повече психологически аспекти, свързани с човешкото поведение. Лабиринтът на Пан е режисьорът да продължи тази богата традиция по свой собствен начин, използвайки специфична иконография, за да внесе приказни елементи в реалния свят и използвайки чудовища да изрази гоблен на човешкия морал.